Четенето на някои книги може да бъде тежко, смята нобелистът Абдулразак Гурна
Има период в британската култура – началото и средата на 19-и век, в който няма осъзнаване за съществуване на расизъм, употребяват се обидни квалификации, коментира носителят на Нобелова награда Абдулразак Гурна пред АФП. Писателят е и преподавател по английска литература. По думите му четенето на расистката литература от последното столетие на съществуването на империята може да бъде „много тежко“. Коментарите на Гурна, чиято специалност е постколониалната литература, за творчеството на Агата Кристи не са категорични. Според него пренаписването на едни от най-популярните криминални романи е „безсмислено“, въпреки че в текстовете има проблем. Книгите на Агата Кристи на практика никога не са спирали да бъдат актуални. Писателката е още жива, когато започва голямата вълна по филмиране на романите и разказите й. С нейно съгласие е променено заглавието на „Десет малки негърчета“. Това произведение обаче, с изключение на заглавието и повтарящата се песничка, е най-малкият проблем за съвременния читател. През последните години във фокуса на вниманието влезе друг успешен роман – „Смърт край Нил“, чиято последна екранизация е от 2022 г. Режисьорът Кенет Брана избра актьорски състав, представляващ расовото многообразие в съвременното кино. В действителност текстът на Агата Кристи съдържа епизодични расистки коментари за населението на Африка от страна на някои герои. Истинският белег на нетолерантност, демонстрирана от героите, е социалната нетърпимост между долната и горната палуба. Още по-красноречива е ситуацията в друг популярен роман на Кристи – „Убийството в Ориент експрес“, един от най-често екранизираните романи на писателката. В един вагон пътуват рускиня, грък, американци, англичани, шведка, германка, италианец, белгийци, унгарци... В хода на действието персонажите започват да правят подигравателни етнически коментари. Авторката обаче не фаворизира ничии национални черти – английският прислужник в книгите й е „дресиран“, а англичаните са флегматични, „възглупави“, с „продълговата глава“ и т.н. Така Агата Кристи попада в групата на хумористите Роалд Дал и Марк Твен, чието литературно наследство има проблем. От една страна, дори Абдулразак Гурна признава, че четенето на някои книги може да бъде трудно в 21-ви век, а от друга – изчистването на текстовете от всички коментари, които днес се смятат за обидни, би ги обезсмислило. През тази година Салман Рушди, чието творчество представлява смут и дори обида за голяма част от ислямския свят, осъди публично цензурирането на книги и автори в Европа и САЩ. По думите му никога свободата на словото не е била толкова застрашена, колкото в момента. До голяма степен коментарът на Рушди, който е от индийски произход, съвпада с този на Абдулразак Гурна, който емигрира във Великобритания – и се сблъсква с расизъм, заради преследването на арабски граждани в Занзибар. Трябва да се мисли как властта да се пренапишат книги може да бъде използвана от онези, които не споделят ценности и чувствителност, казва Салман Рушди.
|
|
Авторът и перото
Томи и Тапънс: Адаптация запазва духа на оригиналните произведения на Агата Кристи
Новият сериал „Томи и Тапънс“ на Агата Кристи е в процес на снимки във Великобритания и представлява иновативна адаптация на класическите произведения на известната криминална писателка. Според информация от АП, това е първият случай, в който творб ...
Валери Генков
|
Авторът и перото
Деб Олин Ънферт представя "Earth 7" с уникална обложка
В света на литературата, където научната фантастика често се сблъсква с философията, новият роман на Деб Олин Ънферт, "Earth 7" (Земя 7), обещава да предизвика размисли за съществуването и любовта в крайни условия. Издаден от Graywolf Press на 9 юни 2026 г., р ...
Добрина Маркова
|
Френският писател Лоран Мовиние получи наградата „Гонкур“ за 2025 година
Валери Генков
|
Авторът и перото
Библиотека „Петко Р. Славейков“ стартира петото издание на конкурса „/Не/разкритият случай“
Регионална библиотека „Петко Р. Славейков“ във Велико Търново обяви старта на петото издание на конкурса „/Не/разкритият случай“. Тази литературна надпревара е отворена за участници от всички възрасти, без значение от професионалния им ...
Валери Генков
|
|
Литературен
бюлетин |
|
Включително напомняния
за предстоящи събития |
Абонирайте се |
|
На бюрото
Кирил Пецев: История на изгубеното отечество и търсене на справедливост
Романът "Плачена земя" на Кирил Пецев бе представен в Общинския исторически музей в Гоце Делчев. Тази творба спечели наградата за роман на 2024 г. от Съюза на българските писатели (СБП). Церемонията по връчването на приза се състоя на 22 май и беше водена от п ...
Добрина Маркова
|
Златното мастило
Андреа Малагути подчертава важността на книгите за културата
На 1 ноември 2025 година, в чест на петдесетия юбилей на културния вестник Tuttolibri от La Stampa, излезе специален брой, който обобщава основните теми и съдържание, публикувани през последните 50 години. Този вестник е най-дълго издаваното културно приложени ...
Ангелина Липчева
|
На бюрото
Бил Корво опровергава мита за съюзниците и мафията в Сицилия
Валери Генков
|
На бюрото
Любов към родния край е искрата, която поддържа жив духа на Тетевен
Валери Генков
|
В Тетевен се проведе фотоконкурс на тема "Духът на Тетевен", в който участваха 21 творби, представени от ученици от трите местни средни училища. Събитието беше организирано по случай празника на града, отбелязван на 1 ноември. Основната цел на инициативата е да насърчи младите хора да развиват своите творчески умения и да изградят по-добро отношение към природата и културното наследство на региона ...
|
Литературен обзор
Христо Райчевски споделя спомени за живота в Садина
Добрина Маркова
|
|
14:52 ч. / 05.11.2023
Автор: Добрина Маркова
|
Прочетена 2768 |
|
Има период в британската култура – началото и средата на 19-и век, в който няма осъзнаване за съществуване на расизъм, употребяват се обидни квалификации, коментира носителят на Нобелова награда Абдулразак Гурна пред АФП. Писателят е и преподавател по английска литература. По думите му четенето на расистката литература от последното столетие на съществуването на империята може да бъде „много тежко“.
Коментарите на Гурна, чиято специалност е постколониалната литература, за творчеството на Агата Кристи не са категорични. Според него пренаписването на едни от най-популярните криминални романи е „безсмислено“, въпреки че в текстовете има проблем.
Книгите на Агата Кристи на практика никога не са спирали да бъдат актуални. Писателката е още жива, когато започва голямата вълна по филмиране на романите и разказите й. С нейно съгласие е променено заглавието на „Десет малки негърчета“. Това произведение обаче, с изключение на заглавието и повтарящата се песничка, е най-малкият проблем за съвременния читател. През последните години във фокуса на вниманието влезе друг успешен роман – „Смърт край Нил“, чиято последна екранизация е от 2022 г. Режисьорът Кенет Брана избра актьорски състав, представляващ расовото многообразие в съвременното кино. В действителност текстът на Агата Кристи съдържа епизодични расистки коментари за населението на Африка от страна на някои герои. Истинският белег на нетолерантност, демонстрирана от героите, е социалната нетърпимост между долната и горната палуба.
Още по-красноречива е ситуацията в друг популярен роман на Кристи – „Убийството в Ориент експрес“, един от най-често екранизираните романи на писателката. В един вагон пътуват рускиня, грък, американци, англичани, шведка, германка, италианец, белгийци, унгарци... В хода на действието персонажите започват да правят подигравателни етнически коментари. Авторката обаче не фаворизира ничии национални черти – английският прислужник в книгите й е „дресиран“, а англичаните са флегматични, „възглупави“, с „продълговата глава“ и т.н.
Така Агата Кристи попада в групата на хумористите Роалд Дал и Марк Твен, чието литературно наследство има проблем. От една страна, дори Абдулразак Гурна признава, че четенето на някои книги може да бъде трудно в 21-ви век, а от друга – изчистването на текстовете от всички коментари, които днес се смятат за обидни, би ги обезсмислило.
През тази година Салман Рушди, чието творчество представлява смут и дори обида за голяма част от ислямския свят, осъди публично цензурирането на книги и автори в Европа и САЩ. По думите му никога свободата на словото не е била толкова застрашена, колкото в момента. До голяма степен коментарът на Рушди, който е от индийски произход, съвпада с този на Абдулразак Гурна, който емигрира във Великобритания – и се сблъсква с расизъм, заради преследването на арабски граждани в Занзибар. Трябва да се мисли как властта да се пренапишат книги може да бъде използвана от онези, които не споделят ценности и чувствителност, казва Салман Рушди.
|
Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс
с всички предимства на цифровият достъп.
|
|
|
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
|
|
|
Читателски поглед
Валентина Чурлео подчертава, че поезията е отражение на сложността на човешкия опит
Валентина Чурлео (Valentina Ciurleo) в своята книга "Люлката и думите" (L`altalena e le parole), издадена от Affiori през 2025 година, разглежда поезията и нейните страхове, които не се различават от тези на разказа. Тя подчертава, че думите губят значението ...
|
Избрано
Пиер Паоло Пазолини оставя след себе си важни литературни и социални послания
Днес, 2 ноември, се навършват 50 години от смъртта на Пиер Паоло Пазолини, един от най-противоречивите интелектуалци на Италия, който беше намерен убит по жесток начин в района на Идроскало в Остия. В момента се подготвят десетки инициативи, които ще почетат ...
|
Илияна Йотова: Днешните будители продължават да вдъхновяват с добрини и знание
|
Ако сте поропуснали
Мартин Атанасов е обявен за „Будител на годината“ за проекта „Черна писта“
Мартин Атанасов, създател на проекта „Черна писта“, беше удостоен с престижната награда „Будител на годината“ в рамките на дванадесетото издание на кампанията на Българското национално радио (БНР). Атанасов сподели, че наградата е ...
|
|
|
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
|
|
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
|
|
Литеранс Плюс
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
|
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.
Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право. |
|
Общи условия / Потребителско споразумение |
Интелектуална собственост |