Четенето на някои книги може да бъде тежко, смята нобелистът Абдулразак Гурна
Има период в британската култура – началото и средата на 19-и век, в който няма осъзнаване за съществуване на расизъм, употребяват се обидни квалификации, коментира носителят на Нобелова награда Абдулразак Гурна пред АФП. Писателят е и преподавател по английска литература. По думите му четенето на расистката литература от последното столетие на съществуването на империята може да бъде „много тежко“. Коментарите на Гурна, чиято специалност е постколониалната литература, за творчеството на Агата Кристи не са категорични. Според него пренаписването на едни от най-популярните криминални романи е „безсмислено“, въпреки че в текстовете има проблем. Книгите на Агата Кристи на практика никога не са спирали да бъдат актуални. Писателката е още жива, когато започва голямата вълна по филмиране на романите и разказите й. С нейно съгласие е променено заглавието на „Десет малки негърчета“. Това произведение обаче, с изключение на заглавието и повтарящата се песничка, е най-малкият проблем за съвременния читател. През последните години във фокуса на вниманието влезе друг успешен роман – „Смърт край Нил“, чиято последна екранизация е от 2022 г. Режисьорът Кенет Брана избра актьорски състав, представляващ расовото многообразие в съвременното кино. В действителност текстът на Агата Кристи съдържа епизодични расистки коментари за населението на Африка от страна на някои герои. Истинският белег на нетолерантност, демонстрирана от героите, е социалната нетърпимост между долната и горната палуба. Още по-красноречива е ситуацията в друг популярен роман на Кристи – „Убийството в Ориент експрес“, един от най-често екранизираните романи на писателката. В един вагон пътуват рускиня, грък, американци, англичани, шведка, германка, италианец, белгийци, унгарци... В хода на действието персонажите започват да правят подигравателни етнически коментари. Авторката обаче не фаворизира ничии национални черти – английският прислужник в книгите й е „дресиран“, а англичаните са флегматични, „възглупави“, с „продълговата глава“ и т.н. Така Агата Кристи попада в групата на хумористите Роалд Дал и Марк Твен, чието литературно наследство има проблем. От една страна, дори Абдулразак Гурна признава, че четенето на някои книги може да бъде трудно в 21-ви век, а от друга – изчистването на текстовете от всички коментари, които днес се смятат за обидни, би ги обезсмислило. През тази година Салман Рушди, чието творчество представлява смут и дори обида за голяма част от ислямския свят, осъди публично цензурирането на книги и автори в Европа и САЩ. По думите му никога свободата на словото не е била толкова застрашена, колкото в момента. До голяма степен коментарът на Рушди, който е от индийски произход, съвпада с този на Абдулразак Гурна, който емигрира във Великобритания – и се сблъсква с расизъм, заради преследването на арабски граждани в Занзибар. Трябва да се мисли как властта да се пренапишат книги може да бъде използвана от онези, които не споделят ценности и чувствителност, казва Салман Рушди.
|
|
Авторът и перото
Частно или обществено? Как частните пространства променят градския живот
В съвременните градове, голяма част от пространствата, които се представят като обществени, всъщност са частна собственост. Това явление, което на пръв поглед изглежда противоречиво, започва с програмата за зониране в Ню Йорк през 1961 година, според изследова ...
Валери Генков
|
Авторът и перото
Дядо Коледа и Снежанка ще зарадват децата с мечтани подаръци
На Бъдни вечер, традицията в Угърчин ще бъде запазена, като Дядо Коледа и Снежанка ще посетят всяко семейство, за да доставят мечтаните подаръци на децата. Това съобщи Милена Найденова, библиотекар в Народно читалище „Вълчо Русковски – 1894 г.&ldqu ...
Валери Генков
|
Вълнуващата атмосфера в книжарниците преди Коледа
Добрина Маркова
|
Авторът и перото
Лий Чайлд призовава за трилъри в учебната програма, за да ангажират младите читатели
Лий Чайлд, известният британски писател на трилъри и създател на персонажа Джак Ричър, изрази мнение, че учебната литература в британските училища не успява да ангажира младите читатели. Според него, за да се стимулира интересът към четенето, трилърите трябва ...
Добрина Маркова
|
|
Литературен
бюлетин |
|
Включително напомняния
за предстоящи събития |
Абонирайте се |
|
Авторът и перото
Дядо Коледа и Снежанка ще зарадват децата с мечтани подаръци
На Бъдни вечер, традицията в Угърчин ще бъде запазена, като Дядо Коледа и Снежанка ще посетят всяко семейство, за да доставят мечтаните подаръци на децата. Това съобщи Милена Найденова, библиотекар в Народно читалище „Вълчо Русковски – 1894 г.&ldqu ...
Валери Генков
|
Подиум на писателя
Въпросът за любовта и идентичността в дневниците на Андре Жид
Вчера вечерта мислех за нея, разговорите с нея в съзнанието ми, както често правех, ми се струваха по-лесни от реалното ѝ присъствие. Изведнъж си казах: но тя е мъртва... Тези емоционални редове са от „Et nunc manet in te“ (А сега остава в те ...
Добрина Маркова
|
Подиум на писателя
Италианската кухня вдъхновява литературни шедьоври и празнични менюта
Валери Генков
|
Златното мастило
Лешникотрошачката: Изкуството, което съчетава фантазия и социална действителност
Ангелина Липчева
|
Балетът "Лешникотрошачката" е едно от най-забележителните произведения в историята на сценичните изкуства, не само заради своята визуална и музикална красота, но и заради сложността на своята концепция. Със сцени като Битката на мишките и Валсът на снежинките в Първо действие, и Валсът на цветята, Вариацията на Захарната фея и характерните танци, представящи Испания, Арабия, Китай и Русия, "Лешник ...
|
Подиум на писателя
Андреа Белтрамо разкрива как снежинките символизират уникалността и тайните в новата му книга "Тих сняг"
Валери Генков
|
|
14:52 ч. / 05.11.2023
Автор: Валери Генков
|
Прочетена 2768 |
|
Има период в британската култура – началото и средата на 19-и век, в който няма осъзнаване за съществуване на расизъм, употребяват се обидни квалификации, коментира носителят на Нобелова награда Абдулразак Гурна пред АФП. Писателят е и преподавател по английска литература. По думите му четенето на расистката литература от последното столетие на съществуването на империята може да бъде „много тежко“.
Коментарите на Гурна, чиято специалност е постколониалната литература, за творчеството на Агата Кристи не са категорични. Според него пренаписването на едни от най-популярните криминални романи е „безсмислено“, въпреки че в текстовете има проблем.
Книгите на Агата Кристи на практика никога не са спирали да бъдат актуални. Писателката е още жива, когато започва голямата вълна по филмиране на романите и разказите й. С нейно съгласие е променено заглавието на „Десет малки негърчета“. Това произведение обаче, с изключение на заглавието и повтарящата се песничка, е най-малкият проблем за съвременния читател. През последните години във фокуса на вниманието влезе друг успешен роман – „Смърт край Нил“, чиято последна екранизация е от 2022 г. Режисьорът Кенет Брана избра актьорски състав, представляващ расовото многообразие в съвременното кино. В действителност текстът на Агата Кристи съдържа епизодични расистки коментари за населението на Африка от страна на някои герои. Истинският белег на нетолерантност, демонстрирана от героите, е социалната нетърпимост между долната и горната палуба.
Още по-красноречива е ситуацията в друг популярен роман на Кристи – „Убийството в Ориент експрес“, един от най-често екранизираните романи на писателката. В един вагон пътуват рускиня, грък, американци, англичани, шведка, германка, италианец, белгийци, унгарци... В хода на действието персонажите започват да правят подигравателни етнически коментари. Авторката обаче не фаворизира ничии национални черти – английският прислужник в книгите й е „дресиран“, а англичаните са флегматични, „възглупави“, с „продълговата глава“ и т.н.
Така Агата Кристи попада в групата на хумористите Роалд Дал и Марк Твен, чието литературно наследство има проблем. От една страна, дори Абдулразак Гурна признава, че четенето на някои книги може да бъде трудно в 21-ви век, а от друга – изчистването на текстовете от всички коментари, които днес се смятат за обидни, би ги обезсмислило.
През тази година Салман Рушди, чието творчество представлява смут и дори обида за голяма част от ислямския свят, осъди публично цензурирането на книги и автори в Европа и САЩ. По думите му никога свободата на словото не е била толкова застрашена, колкото в момента. До голяма степен коментарът на Рушди, който е от индийски произход, съвпада с този на Абдулразак Гурна, който емигрира във Великобритания – и се сблъсква с расизъм, заради преследването на арабски граждани в Занзибар. Трябва да се мисли как властта да се пренапишат книги може да бъде използвана от онези, които не споделят ценности и чувствителност, казва Салман Рушди.
|
Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс
с всички предимства на цифровият достъп.
|
|
|
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
|
|
|
Читателски поглед
Йордан Вълчев и критиката: Поглед назад към "Боеве"
На 19 декември от 16:30 часа в книжарницата на Нов български университет ще се проведе разговор, посветен на сборника „Автентичният реалист: Йордан Вълчев“. Събитието е организирано от Център за книгата и департамент „Нова българистика“ и ще включва участие ...
|
Избрано
Позитивната дисциплина в образованието - ключ към успешното развитие на учениците
Регионалното управление на образованието в Търговище организира Шеста регионална педагогическа конференция, която се фокусира на темата „Възпитание в позитивни поведенчески модели. Позитивната дисциплина“. Събитието се проведе в Първо Средно ...
|
Георги Чапкънов е носител на наградата „Съживено наследство“ за 2025 г
|
Ако сте поропуснали
Дария Карапеткова представя нова концепция за култура и наука в Софийския университет
Доц. д-р Дария Карапеткова, изтъкнат преподавател от катедрата „Романистика“ на Факултета по класически и нови филологии, е новият директор на Културния център на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Изборът ѝ е резултат ...
|
|
|
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
|
|
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
|
|
Литеранс Плюс
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
|
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.
Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право. |
|
Общи условия / Потребителско споразумение |
Интелектуална собственост |